Някои държави, включително всички държави – членки на ЕС, договориха правно обвързващи цели за ограничаване на емисиите на парникови газове в периода до 2020 г. по споразумението, наречено Протокол от Киото.

Но дори и с ангажиментите, поети от други държави за предприемане на доброволни действия, това няма да бъде достатъчно за овладяване на опасното изменение на климата.

Ето защо бяха проведени преговори по ново споразумение, което да задължи всички държави по света да предприемат действия. И така, на 12 декември 2015 г. в Париж, Франция, почти 200 правителства постигнаха първото по рода си универсално правно обвързващо споразумение относно изменението на климата.

В историческото Парижко споразумение е предвиден план за действие за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2° C над температурата от прединдустриалната епоха.

Правителствата се договориха също да се опитат да ограничат покачването на глобалната температура до максимум 1,5° C, понеже учени от цял свят се обединиха около мнението, че това значително би намалило рисковете и въздействията от изменението на климата.

Друг ключов момент от споразумението е укрепването на способността на държавите, и особено на не толкова развитите, да се справят с възникващите въздействия.

Гражданите и предприятията обаче също играят важна роля. По целия свят градове и села, компании, инвеститори и отделни хора вече предприемат действия, за да гарантират, че нашият климат е безопасен и предвидим.