Един променящ се свят
Въздействия
Последиците от изменението на климата вече се усещат на всички континенти по света, а прогнозите са, че те ще започнат да стават по-чести и по-интензивни през следващите десетилетия.
Различните държави и региони са изправени пред различни проблеми.
Тези промени имат силата да преобразят нашия свят, засягайки запасите от храна и вода и нашето здраве. Колкото по-големи са проблемите, толкова по-трудно и скъпо ще бъде да ги разрешим – затова е най-добре да предприемем ранни действия за овладяване на изменението на климата.
Как измерваме изменението на климата?
Пробите от лед, взети от дълбините на Антарктика, съдържат въздушни балончета, образувани преди 650 000 години. Те ни дават информация за нивата на парниковите газове в миналото и показват, че концентрациите на СО2 и метан в атмосферата са били много по-ниски, отколкото днес.
Дървесните пръстени отразяват годишния растеж на дърветата. Учените проучват пръстените на много стари дървета, за да разберат как се е изменял климатът с течение на времето. Например пръстените са по-тънки, когато времето е студено или сухо.
Обсерваторията „Мауна Лоа“ в Хавай, САЩ, измерва нивата на СО2 в атмосферата от 1958 г. насам. Измерванията, направени на това отдалечено място, където качеството на въздуха не е нарушено, са добър признак за световните нива на СО2.
Спътниковите изображения могат да се използват, за да покажат промените в ледената покривка на Северния ледовит океан и Антарктическия океан за определен период от време.
Лошата новина
Учените са единодушни, че планетата се затопля по-бързо от всякога поради голямото количество парникови газове, които се отделят в атмосферата в резултат на човешката дейност. Това включва дейности като изгаряне на изкопаеми горива (въглища, нефт и газ), използване на автомобили и изсичане на гори.
Мнозина от нас са виждали и дори са изпитвали последиците от изменението на климата. Не става въпрос само за екстремни метеорологични явления като наводнения, суши и урагани. По-бавните и по-незабележими промени в климата могат напълно да променят начина ни на живот.
Добрата новина
Добрата новина е, че през декември 2015 г. в Париж 195 държави (на практика целият свят) постигнаха първото по рода си правно обвързващо споразумение за борба с изменението на климата. В ЕС и по целия свят правителства, компании и отделни личности вече работят по отстраняването на причините за него и за адаптиране към промените, до които то води.
Всички ние имаме своята роля в тази борба, защото изменението на климата е глобален проблем, който може да засегне всеки един от нас.
Всички ние живеем на една планета и промените на едно място могат да засегнат хората в други отдалечени краища. С други думи нашето поведение оставя трайна следа, подобно на отпечатък. Следователно чрез своите действия и решения всеки от нас може да предприеме мерки, за да оставя по-малки отпечатъци и да допринесе за овладяването на изменението на климата.
Екстремни метеорологични явления, дължащи се на изменението на климата
Как да…
Щракнете върху интерактивната карта, за да разгледате някои примери на свързани с времето аномалии, случващи се по целия свят.
Заплахата за океаните
Покачване на морското равнище
Между 1901 и 2010 г. средното световно морско равнище се е повишило с 19 см. Има две основни причини за това: първата е, че при затоплянето водата се разширява и заема повече пространство. Втората е, че глобалното затопляне предизвиква по-бързо топене на ледниците и обширните ледени покривки в Гренландия и Антарктика, като по този начин повишава количеството на водите в океаните.
В резултат на това, покачването на морското равнище е причина за наводненията в ниско разположените крайбрежни ивици и заплашва да потопи напълно някои острови.
По-високите нива на моретата могат също да нанесат вреди на важни крайбрежни екосистеми, като мангровите гори, които са безопасно убежище за млади риби и други диви животни и им осигуряват защита срещу бурите, които ерозират бреговете. А когато солената вода проникне в земята, тя разрушава запасите от питейна вода и уврежда почвите, поради което става невъзможно да се отглеждат култури.
Заплаха за островите
Можеш ли да си представиш какво би било чувството, ако знаеше, че има опасност един ден твоят дом да бъде потопен под вода?
Маршаловите острови в северната част на Тихия океан са едни от най-уязвимите островни държави в света, тъй като по-голямата част от сушата е разположена само на около три метра над морското равнище.
Според учените, в резултат на местно покачване на морското равнище само с 80 см, две трети от сушата биха могли да потънат.
По-топли океани
Изменението на климата оказва голямо влияние и върху световните океани. Океаните са погълнали над 90% от допълнителната топлина от атмосферните промени, причинени от нашите действия през последните 40 години.
Макар че атмосферата не се затопля в максимална степен, тя затопля океаните. Заради по-топлите води някои риби, скариди, китове и планктон (микроорганизми, с които се хранят рибите) мигрират към полюсите, където е по-студено.
Например крилът, малък скаридоподобен организъм, който служи за храна на риби и китове, се размножава най-добре в студени води. По-топлите води означават по-малко крил и по-малко риба. Оцеляването на кораловите рифове, които са дом на над 25% от всички морски видове и място за размножаване на много риби, също е под въпрос заради прекомерното затопляне на водите.
Океаните поглъщат около една четвърт от въглеродния диоксид, който отделяме всяка година, а увеличаването на нивата на СО2 означава, че по-големи количества от този газ ще се съхраняват в моретата. Това помага за регулиране на климата, но променя химическия баланс в океаните.
Водите стават все по-киселинни и нанасят вреди на морския живот, по-специално на черупкообразните морски обитатели, като омари, стриди и корали.
Това е особено обезпокоително, тъй като те са в началото на хранителната верига на редица животински видове.
Негативният ефект от изменението на климата върху животните
Заплаха за хранителната верига в полярните региони
Много сухоземни и морски видове вече са се преместили на нови места. Някои от тях ще бъдат изложени на по-голям риск от изчезване, ако не бъдат предприети мерки за ограничаване на изменението на климата.
Оцеляването на най-големите полярни хищници, като леопардовите тюлени и белите мечки, зависи от малки водорасли, които растат по долната страна на леда. Тези водорасли стоят в началото на почти всички хранителни вериги в полярните региони. Планктонът се храни с водораслите; малките риби, крилът и други създания се хранят с планктон и така нататък нагоре по хранителната верига до рибите, пингвините и тюлените. При наличие на по-малко лед в Антарктическия океан и Северния ледовит океан тези хранителни вериги се нарушават.
А какви ще са последиците за хората?
Изменението на климата доведе до постоянни изменения на Земята, които все повече влияят на начина, по който живеят хората.
Опасни комари
В резултат на промените в климата някои насекоми, които преди са обитавали един регион, сега завладяват нови територии.
Някои комари при ухапване пренасят болести, като жълта треска, треска „Денга“, треска „Чикунгуня“ и малария. Първоначално тези насекоми са се срещали само в тропическите райони, но днес някои от тях вече живеят и се размножават и в Южна Европа, тъй като климатът там е по-топъл.
По-малко храна, повече проблеми
Непоносимата жега и сушата са пагубна комбинация за земеделските култури и за световните хранителни запаси. Растенията се нуждаят от вода, за да оцелеят, а без растения, с които да се хранят, селскостопанските животни, като говедата например, също ще гладуват. Когато най-горният почвен слой на земеделските земи изсъхне, той става на прах и вятърът го отвява заедно с жизненоважните за растенията хранителни елементи.
Резултатът е недостиг на храна, което е огромен проблем, тъй като се очаква населението на света да нарасне от около 7,5 млрд. към сегашния момент до 9 млрд. през 2050 г., така че ще се нуждаем от повече храна, а не от по-малко.
Заплаха за нашите хранителни запаси са и отрицателните въздействия, които изменението на климата оказва върху пчелите и другите опрашители. Всичко това означава, че трябва да предотвратяваме изменението на климата с всички възможни средства, като в същото време пригодим земеделието така, че да издържи на изменящия се климат.
Потъващият град
Дървените подпори, върху които е построена Венеция, изчезват в калта на плитката лагуна на Адриатическо море.
С издигането на водите на лагуната с около 2 мм всяка година, комбинираният ефект е ежегодно повишение на морското равнище с 4 мм.
Честите наводнения повреждат историческите сгради, покриват пътищата и засягат туризма.
Въпреки това в момента се реализира проект за инсталиране на 78 огромни стоманени бариери за предпазване на града от наводнения, достигащи до 3 метра. В допълнение към бариерите Венеция ще бъде защитена допълнително с възстановяването на солените блата, които действат като естествени препятствия пред повишаването на морското равнище.
Както виждаш, ситуацията не е добра нито за Земята, нито за хората... И така... Какви са решенията?