На какво се дължи изменението на климата?
Причини
Климатът на Земята се е променял през вековете, като постепенно е настъпвало затопляне или застудяване за дълги периоди от време.
Отговорността е изцяло наша
Тези промени са възникнали в резултат на естествени явления, като промени в наклона на земната ос, слънчевата активност и океанските течения. Но промените, на които сме свидетели днес, са различни – и отговорността за тях е наша! Тъй като отделяме повече газове, които задържат топлината в атмосферата, температурата на планетата Земя се повишава с необичайни темпове.
Научни факти
Когато слънчевата светлина достигне до земната повърхност, част от тази енергия се поглъща и служи за затопляне на почвата и океаните. Останалата енергия може да се върне обратно в Космоса, но част от нея се задържа в атмосферата и затопля Земята. Това се нарича „парников ефект“, защото атмосферата, подобно на стъкления парник, затопля вътрешността си.
Този парников ефект се дължи на съдържанието на газове в земната атмосфера, като например водни па̀ри, въглероден диоксид, метан и азотен оксид (тези газове се наричат парникови газове). Парниковият ефект е това, което обикновено поддържа подходяща температура на нашата планета.
Дейностите на хората обаче увеличават количеството парникови газове в атмосферата, което засилва парниковия ефект и повишава температурата на Земята.
Изменението на климата се дължи на повишаването на температурата на Земята (глобално затопляне) в резултат на образуването на по-голямо от нормалното количество парникови газове в атмосферата.
Тези допълнителни парникови газове са продукт главно на изгарянето на изкопаеми горива за производство на енергия, както и на други човешки дейности като изсичане на дъждовните гори, земеделие, животновъдство и производство на химикали.
Времето и климатът са различни, но взаимосвързани понятия. Времето описва ежедневните метеорологични условия на определено място – например един ден времето може да бъде облачно и влажно, а на следващия – слънчево.
„Климат“ описва средните метеорологични условия на дадено място за относително дълги периоди от време (напр. 30 години). В пустините например климатът е горещ и сух, а в Арктика и Антарктика – студен и сух.
Разлика между глобално затопляне и изменение на климата
Глобалното затопляне описва текущото покачване на температурата на Земята. Това е само една от характеристиките на изменението на климата. Изменението на климата обхваща множеството различни последици от глобалното затопляне върху климатичната система на Земята.
Те включват повишаване на морското равнище, топене на ледниците, промяна в режима на валежите, повишаване на честотата на екстремните метеорологични явления (като внезапни наводнения и горещини), промяна в продължителността на сезоните и промяна в добивите от земеделски култури.
Затопляне
През 2019 г. температурата на Земята е била с около 1,5° C по-висока, отколкото в края на 19-и век, а през следващия век се очаква да се покачи още повече. 1,5° C може да не ти се струва много, но имай предвид следното:
По-голямата част от това затопляне е настъпило през последните десетилетия и следователно покачването на температурата се ускорява.
Не забравяй, че това е средно увеличение: някои места са станали много по-топли, а други – по-студени. Например Арктическият регион е станал значително по-топъл през последните 60 години и до лятото на 2040 г. може да остане без никакви ледове. Европа се затопля по-бързо, отколкото други части на света.
Според някои проучвания през последния ледников период температурата на Земята е била едва с около 4° C по-ниска, отколкото в края на 19-и век.
Да попитаме учените
Въглеродният отпечатък
Нашият въглероден отпечатък измерва въздействието, което оказваме върху планетата по отношение на количеството парникови газове, които отделяме в нашето ежедневие, например колко гориво и енергия използваме или са необходими за производството на предметите, които използваме.
Прочети съветите в раздела „Включи се и ти!“, за да разбереш как да намалиш своя въглероден отпечатък.
Постоянният кръговрат на въглерода
Въглеродът е навсякъде и във всички живи организми – включително и в теб! Въглеродът обаче не остава на едно място.
Той постоянно се движи от една част на планетата към друга и променя своята форма. Например въглеродът съществува във въздуха основно като газ (въглероден диоксид или CO2), който се поглъща от растенията, включително дърветата, както и от океаните.
На сушата животните, а също и хората, поемат въглерод, когато ядат растения, и го отделят при издишване. Когато растенията и животните умрат, техните останки започват да гният и да се разлагат. При тези процеси се отделя въглерод, който отново попада в земята.
В продължение на хиляди години кръговратът на въглерода поддържа пропорциите на този газ в атмосферата относително стабилни.
Това крехко равновесие обаче се нарушава от човешките дейности, при които или CO2 се отделя по-бързо, отколкото може да се премахне по естествен начин, или се намаляват естествените запаси на въглерод например чрез изсичане на тропическите гори.
Така се повишава количеството CO2 в атмосферата, а тъй като CO2 е парников газ, това предизвиква покачване на температурата на Земята.
Виновна ли е озоновата дупка за изменението на климата?
Не!
Озонът е много полезен газ, който се намира във високите слоеве на земната атмосфера и поглъща вредните ултравиолетови лъчения от Слънцето.
Когато учените осъзнаха, че създаваните от човека газове, използвани в хладилниците и аерозолите, образуват дупка в озоновия слой, международната общност пое ангажимент за поетапното прекратяване на употребата им. Бе сключено споразумение, наречено Монреалски протокол, целящо постепенно да се намали употребата на опасни вещества, като например хлорфлуорвъглеродите (CFC).
Положените усилия бяха толкова успешни, че озоновият слой е напът да се възстанови до средата на XXI век. Европейският съюз е в предните редици на действията за защита на озоновия слой. Макар озоновата дупка сама по себе си да не е причина за глобалното затопляне, прилаганите ограничения върху веществата, разрушаващи озоновия слой, спомагат за предотвратяване на изменението на климата, тъй като тези химически вещества са и парникови газове.
За съжаление CFC (а впоследствие заместилите ги вещества) бяха заменени в крайна сметка с флуорсъдържащи парникови газове, известни като F-газове. Те не оказват въздействие върху озоновия слой, но са мощни парникови газове. Светът отново предприема действия: всичките 198 държави, подписали Монреалския протокол, се договориха да ограничат производството и употребата на тези вредни газове. ЕС е световен лидер в ограничаване на употребата им и намирането на алтернативи за тях. Целта на ЕС е да съкрати до 2030 г. емисиите си на флуорсъдържащи газове с две трети в сравнение с нивата от 2014 г. През 2022 г. Европейската комисия направи предложение за поставяне на по-високи цели в законодателството за флуорсъдържащите газове, което ще помогне до 2050 г. ЕС да постигне неутралност по отношение на климата.
Изкопаеми горива
Изкопаемите горива като въглищата, са останки от древни растения и животни, които са били заровени дълбоко в земните недра в продължение на милиони години и са се превърнали във вещества, които могат да се използват като горива.
Сега, когато вече разбирате на какво се дължи изменението на климата, нека видим какви са неговите въздействия?